Да скочиш с бънджи
Няколко минути провесен над пропастта и сърцето ми ще се пръсне. Няма друг такъв приток на адреналин, както когато висиш на няколко метра от земята, усетил и земното притегляне и безтегловността, а само преди минути животът ти е минал на лента пред очите. В такъв момент осъзнаваш краткостта на съществуването си и да се отдадеш на всяко едно преживяване е чудесен начин да вкусиш от онова, което животът може да ти предложи.
С приятели сме на една вълна, що се отнася до екстремните спортове. Като можем, гледаме да опитаме нещо ново – караме АТВ-та, скално катерене и сноуборд сме отметнали за сега. Не съм имал много възможност да разкажа в блога си за това, но тръпката е незабравима и препоръчвам на всеки мераклия и куражлия да изпробва поне едно от тях. Ако сте начинаещи се запишете в школа и инструктор ще ви насочва през време на преживяването.
Скокът с бънджи беше едно от нещата в мисловния ми „to do‟ лист, за които се радвам, че успях преди зимата да сложа „check‟. В България има няколко места, от които спокойно можете да се провесите и гарантирам ви – ще ви останат незабравими спомени. Най-популярното сред тях е мостът на Витиня. Висок е 115 метра и е най-известният обект за скачане. На 42 км от София, спокойно можете да стигнете дотам за около 30 минути, като не броим трафика. Можете да скочите и от Аспарухов мост, ако живеете край Варна, от моста на град Клисура или моста край село Буново. Чух, че е отворен за скачане и мост във Велико Търново, но нямам информация колко е високо и колко излиза.
Докато стоях и чаках ред за скачане, се чудех на онези преди мен, които стояха нерешително изправени на парапета на Витиня, омотани с предпазни въжета, както му е редът, събиращи кураж да скочат. Една жена даже се отказа. Заставайки на ръба разбрах защо. Тръпката е толкова могъща, че се отключва естественият инстинкт за самосъхранение, който не ти позволява да помръднеш.
Е, аз явно съм малко самоубиец, така че лесно излязох от вцепенението и…
Сериозно обмислям идеята да пробвам с делта планер или парашут… догодина, може би.