Колко пъти може да бъде прочетена една книга? 16, ако е на Ню медия груп
Дъщерята на сестра ми ни гостува за две седмици. Ще я гледаме с приятелката ми, докато родителите са на почивка в чужбина. За годишнината им цялата фамилия реши да ги изпратим на романтична екскурзия за двама. Те го заслужаваха. Малката чаровница, която не признава друг цвят освен розовото и мечтае да бъде балерина или фея, по цял ден се върти, пее и много обича да чете. Сестра ми й е накупила цял куп книжки от издателството на Светльо Кантарджиев – „Ню медия груп”. Гледам „Вълшебната змия” и „Скъсаните пантофки‟на Братя Грим, виетнамската приказка „Вълшебната Тиква‟, руската народна „Василиса Прекрасна‟ и много други.Безспорно най-големият й фаворит е „Омагьосаната принцеса‟. Разказва се за една принцеса, коя…. боже какви ги пиша!!!! Но ЕТО как ми се отразява малката.
Любимото й занимание е да седне при нас с приятелката ми и да ни зачете на глас, „уж‟ за да се похвали вече колко добре умее да чете. За последната седмица мисля, че надмина рекорда си по препрочитане. Слушахме приказкатаза принцесата поне около 16 пъти, при това всеки път с все по-добра и по-добра интонация.
Напоследък си мисля, че точно така действат приказките на децата. Карат ги да влизат в историята отново и отново, да съпреживяват, да се вмъкват под кожата на героите и същевременно с това да изглаждат четенето си и да подхождат с артистизъм. А ако детето е поне наполовина талантливо, колкото моята племенница, навярно ще стигне много далеч.
Вече си я представям да играе замечтана принцеса на някоя голяма сцена и смятам, че аз ще бъда най-верният й почитател.
А приказката за „Омагьосаната принцеса‟ на издателство „Ню медиа груп‟ (да не помислите, че е на някое друго..) започва така:
„Имало едно време…‟… хаха! Ама вие какво си помислихте, че ще ви я разкажа? Идете си я прочете сами 🙂