Истината не се ражда в спора
Извинявай, Марк Твен, но ще трябва да опровергая великата ти мисъл, че в спора се ражда истината. Какво да правим – разни хора, разни възгледи. Нищо лично!
Защо истината не се ражда в спора? От краткия ми житейски опит съм научил, че всеки си има своя истина. Ако двама души с голямо его влязат в спор, никога няма да постигнат консенсус просто защото всеки има свое виждане за нещата и ще си настоява на своето докрай. Твърдоглавци, какво да ги правиш. Виждал съм го много пъти. Аз самият съм бил само наблюдател на спора и всеки пък се стига до големи кавги. Мисля, че такива хора имат естествен стремеж да доказват правотата си на всяка цена и да печелят в спорове, колкото и незначителни да са те. Така подхранват егото си на победители.
Ако пък една от страните е по-отстъпчива, се случва така, че тя е склонна да приеме становището на събеседника за вярно, без напълно да се съгласи с него. Така спорът приключва тихо и мирно. Това за мен е по-цивилизованото решение и обикновено аз съм този, който отстъпва. Не го приемам като поражение в никакъв случай. По-скоро уважавам мнението на отсрещната страна без да налагам своето.
В крайна сметка обаче никой не приема истината на другия, защото си има своя.