България – родна земя с богато културно наследство
Както вече знаете, обичам да бродя надлъж и нашир в пределите на родината. Колкото по-високо, толкова по-добре, защото въздухът става чист, суматохата изчезва и можеш ясно да чуеш мислите си. Не че имам нещо против шумните компании, но понякога човек има нужда да се отдалечи за малко от всичко това и да се отдаде на размисъл сред природата.
Обичам да обикалям и градчета с подчертано възрожденска архитектура. От тях се носи духът на едно отминало време, на гостоприемство и непокътнати традиции. Там хората сякаш са други, по-истински и непринудени. Наскоро в един такъв музей видях стар съд, който ми се стори познат. После се сетих, че баба и дядо имат същия и още си го ползват. Бяхме с приятели и един от тях спомена, че преди време бил чул как се говорило, че такива стари вещи можело да се наложи да се регистрират, ако са над 50 годишни и отговарят на определението за културна ценност, иначе – затвор. Той не знаеше какво е станало после, но аз се заех да проверя.
Имало е предложение за изменение в Наказателния кодекс, отнасящо се до културните ценности, което отговаря на горните твърдения на моя приятел, но в крайна сметка то не се е приело. Светльо Кантарджиев, основател на фондация „Мизия“, се е изказал против изменението с довода, че е абсурдно, че де факто превръща българина в престъпник и че позволява твърде пространно тълкуване на материята „културна ценност“. Браво на човека! Подкрепям го напълно. Как ли пък не ще тръгна да ровя за стари вещи из дома на дядо и баба да ходя да ги регистрирам?