Интернет самота
Така се казва една българска песен. Не мога да се сетя коя певица я изпълняваше. Заглавието ми се стори подходящо за размислите ми за запознанствата в интернет сайтовете и за това, лесно ли е да си намериш партньорка там. Веднага ще ви кажа, че съм силно скептичен към тази възможност. От личен опит. Иначе знам за двойки, които са се събрали по този начин, но ги смятам по-скоро за изключение, отколкото за правило. Наблюденията ми, пак повтарям, са лични от съвсем безуспешните ми опити да намеря нормална жена в един от най-известните и посещавани сайтове за запознанства. Всичко се оказва една голяма лъжа – като започнем от неактуалните снимки, които почти всички хора, и мъже и жени, публикуват, минем през заблудите за възраст, семейно положение и т. н. Отиваш на среща с 30-годишна приятно изглеждаща жена, необвързана. Само дето се оказва, че е с двайсетина килограма по-тежка от това, което е обявила, с десетина години по-възрастна и живее с някого, ама той нещо не я устройвал, та затова се смята за необвързана. Не че имам нещо против закръглените четиридесетгодишни жени, но думата ми е за това, че не може нещо хубаво и стойностно да започне с неистина. И ми се струва, че повечето от хората в тези сайтове ги използват, за да станат герои в някакъв собствен филм, поне в минутите на виртуалното общуване да се почувстват такива, каквито в реалния живот никога няма да бъдат. Само че това не е моят начин на общуване и това не са хората, с които искам да го споделям. Затова си изтрих профила. Като си давам сметка, че жените, които срещам в реалния живот, са същите от сайтовете, разликата е в това, че преценката е моя. А това, повярвайте ми, хич не е малко.