Медиализацията на паранормалното
Тази тема вълнува почти всекиго, сигурен съм. Още откакто започнаха да излъчват култовия сериал „Досиетата Х‟стана ясно колко много хора се интересуват от паранормални явления. Наскоро четох, че част от тях са даже изведени като Големи загадки на времето си, каквито са Бермудският триъгълник, Легендата за остров Оук, разказите за Йети, Сивия човек от Бен Макдуй, полтаргайсти и духове, същества от митологията и не на последно място извънземни и НЛО. Към паранормалното добавяме и билокацията и астралната проекция, телекенеза, телепатия и… магията.
Интересното в последно време е, че колкото повече ни е страх, толкова повече търсим сведения за подобни неща и четем истории с отворен край. Все повече тинейджъри и млади хора като мен се увличат по сладникави истории на подобна тематика, а световноизвестни автори толкова задълбочено рамантизират едни от най-страшните за времето си паранормални явления, митове и легенди, че ги превърнаха по мое мнение в зрелище и културен фенмен на 21 век. Да не говорим, че кинопродукциите за нашествия на извънземни се превърнаха в хит и поднесоха със себе си фенклубове, форуми и създадоха цели течения в същата насока. Медиализацията е налице. Вампирите отдавна не са това, което бяха, духовете също. Единствено зомбитата все още защитават репутацията си 🙂 .
Принципно имам автомобил, но два-три пъти (по грешка) ми се наложи да сляза в градския транспорт и как улучих момента, не знам, но кълна се чувах следните фрази от млади почитатели на паранормални истории: „Ако Хогуърдс съществуваше и аз исках да уча там‟, „Искам гаджето ми да е като Едуард‟, „Щеше да е супер, ако можех да виждам мъртвите‟ или „Ако бях като Кери, онзи щеше да си го получи‟ т.н.
Седиш като блъснат и не знаеш как да реагираш. Явно киното и книгите ни научиха да не се страхуваме от свръхестественото. Ако от някъде ни чуят сега бабите и дядовците ни, които са се страхували някога от таласъми и са изпълнявали Пеперуда за дъжд, сигурно щяха да се кръстят и молят за спасението на душите ни. Младите отдавна сме опитомили свръхестественото. За мен остава да чакам някой да напише или снима нещо, което да върне страшната слава на паранормалното в някоя продукция, която не е ужас.