Синдром „Не е моя работа“
Синдромът „Не е моя работа“ почти автоматично изчезва от речника на мениджърите в момента, в който си дадат сметка, че независимо къде и за кого работят – на първо място и винаги работят за себе си и за собственото си развитие.
Въпреки това, този синдром съществува и може да се влоши, ако не бъде адресиран адекватно от мениджърите в екипите.
А адекватно означава – преди да се скача на заключения, просто да се проведе откровен разговор за този проблем. На първо място – че не остава незабелязан. И на второ, че мениджърът е пръв в колелото на екипната работа.
Няма място за „Не е моя работа“, когато нещо определено трябва да се свърши от екипа, но не е ясно точно кой и кога трябва да го свърши. Това може да е човекът, който е най-малко зает в момента или човекът, който има най-голям опит. Независимо на какъв принцип се определя чия работа е да свърши нещо ново, по-важното е в екипа да има нагласа, че не съществува вариант „не е моя работа“ .
Изначално хората искат да свършат добре задачите си. Ако започнат да подхождат към възникнали проблеми с нагласата „Не е моя работа“, това може да е вик за помощ заради невъзможност да смогнат с настоящата планина от задължения. Или пък може да е инструмент за отмъщение от човек, който друг път е искал подкрепа за свършване на работата си, но е получил в отговор „не е моя работа“.
Ако всеки в екипа си върши само работата, която е записана в длъжностната му характеристика, това е все едно да имате една стая пълна с еднолични търговци. Всеки гледа неговите неща, няма усещане за принадлежност към едно цяло. Няма екипност.
Често пъти синдромът „Не е моя работа“ може да е сигнал за това, че има прекалено много променящи се приоритети или, че хората имат усещане за несправедливо разпределение на задачите. Или просто, че има емоционален багаж донесен отвън – хората реагират на колегите си заради неща, които са се случили извън работата.
При всички случаи при появата на „не е моя работа“ по коридорите или в срещите, последното нещо, което искате е да обвинявате хората си, че не са отговорни и не поемат инициативата. Преди да ви разберат, вие трябва да ги разберете. Вижте на какво се дължи тази нагласа. Възможно е да е защитна реакция, просто инерция,или комбинация от всичко това и нещо друго.
Но също е възможно да е червен флаг, който да ви отведе до лабиринта на скатаващите и отлагащите. Това са хората, които казват, че са много заети, а всъщност прекарват 75% от времето си в несвързани с работата дейности. Въпреки това, тези хора имат положителна роля – имат функция на социално лепило в офиса.