Видях, че Брад Пит отново се качва на екрана, и този път не просто в роля – а в болид. Представям ви „F1 Филмът“ – предстоящата лятна премиера, която събира киното и скоростта в една от най-мащабните продукции, правени някога за Формула 1. Филмът излиза в кината на 27 юни, с предпремиерни прожекции още от 25-ти, и обещава да е повече от просто състезание – това е история за завръщането, за втория шанс и за това как се става легенда, дори когато времето не работи за теб. 

Брад Пит играе бивш пилот от Формула 1, Сони Хейс, който се връща на пистата след години отсъствие. Историята е измислена, но е заснета на реални трасета, със съдействието на истински отбори от Формула 1 и дори с истински болиди, управлявани от самия Пит. На 61 години той кара сам, без дубльори, без монтажни трикове, като достига над 290 км/ч по време на снимките в Остин и Силвърстоун. И макар годините му да напредват, актьорското му присъствие е все така същото – сурово, сдържано и с онзи характерен блясък в очите, който няма нужда от ефекти. 

Филмът е режисиран от Джоузеф Косински, същият, който направи „Топ Гън: Маверик“. Звукът е дело на Ханс Цимер, а продуцент е самият Люис Хамилтън – това не е просто филм за Формула 1, а поглед отвътре, през очите на хора, които знаят какво е да стоиш на стартовата линия и да чуваш само двигателя и себе си. Освен Пит, в актьорския състав са Хавиер Бардем, Дамсън Идрис и Кери Кондън. Историята не е просто спортна – има много личен момент, сблъсък на поколения, борба за втори шанс и сбъдване на амбиции, които не се побират в статистики. 

На световната премиера на филма в Ню Йорк, освен актьорите, се появиха и редица реални пилоти – Шарл Льоклер, Карлос Сайнц и Джордж Ръсел. Люис Хамилтън бе там не само като продуцент, но и като лице, което вкара спорта в сценария – така че да изглежда и да звучи автентично, а не като евтина симулация на нещо, което само фенове разбират. Това, което лично мен ме впечатлява, е, че филмът не се опитва да бъде „за всеки“ – той си е точно за тези, които обичат реалността да мирише на гума, да звучи като турбо и да изглежда като нещо, което може да избухне във всеки един момент. 

Брад Пит остава един от малкото актьори, които не се нуждаят от специални ефекти, за да задържат вниманието. Дали ще е в болид или в планинска хижа, той играе с тяло, с лице, с мълчание, без да преиграва. А когато този подход се комбинира с една история за втория шанс и скорост, която не прощава грешки – тогава се получава нещо, което си струва да се гледа на голям екран, с целия този звук и цялата тази скорост в гърдите. 

Ще го гледам. Не защото съм фен на Формула 1. А защото знам кога киното е повече от забавление.