Срещи на випуска
Въпреки че завърших Средното си образование преди 6 години, все още поддържам приятелски отношения с курса си. Не с всички, но с доста от тях. Ученическите години бяха едни от най-щастливите ми. Смятам, че приятелствата ми от онези години са най-здрави и стабилни.
Към днешна дата, връщайки се назад, изпитвам носталгия към тийнейджърството и лудориите. На абитуриентската вечер си обещахме да останем добри приятели и да поддържаме връзка. Тогава си помислих, че ще бъде трудно, дори не вярвах много. Но ето вече толкова време, определена група от класа си правим срещи.
На първата година след завършването организирахме събиране на курса, но се събрахме не повече от 10-на души. Останалите се бяха разпръснали и нямаха възможност да дойдат, трети не пожелаха. Въпреки това си прекарахме невероятно. Споделяхме си лични преживявания, налягаха ни спомени и така се търкулна вечерта.
Толкова ни беше приятно заедно, че това стана като ритуал – всяка година задължително по един път. Изключения правят две момчета, с които имам по-силна връзка. Те са едни от най-добрите ми приятели и често излизаме по заведения. Радвам се, че сме от класа, който се събира и весели заедно.
Познавам други, които не са се виждали дори веднъж след дипломирането. Мисля, че те тайничко ни завиждат. За пореден път ще спомена, че за мен най-важното в този живот са истинските приятели.