Забелязвали ли сте понякога колко странно звучат някои думи в българския език? Думи, които сякаш не пасват съвсем, или пък носят в себе си отломки от други времена, чужди езици и култури. Един ден се хванах, че се чудя откъде ли е дошла думата „кантина“ – толкова специфична, че все едно е изпаднала от някой стар филм с войници или лагерници. И така започна едно малко езиково пътешествие.

„Кантина“ звучи уютно и леко неформално. Представям си метални подноси, мирис на супа, редица от хора и звън на прибори. Но всъщност тази дума идва от италианското cantina, което означава изба, мазе, а в по-съвременен контекст – място, където се храни персоналът в казарма или завод. Оттам и нашето разбиране за „кантина“ като столова или място за непретенциозна, но топла храна. Има нещо мило и човешко в тази дума, останала ни от миналото.

Друг любим пример ми е думата „чрезвичайно“ – тя има нещо величествено и почти старозаветно в звученето си. Състои се от „чрез“ (като „през“ или „посредством“) и „въчайно“, което е старинна форма, свързана с „обичай“. Така „чрезвичайно“ буквално значи нещо, което преминава отвъд обичайното. Днес бихме използвали „извънредно“, но „чрезвичайно“ звучи като дума, която би използвал някой литературен герой от XIX век, за да подчертае не просто сериозността, а и драматизма на ситуацията.

А после има думи като „щемпел“, която някои възрастни хора още използват вместо „печат“ или „печатен знак“. Немска заемка, дошла през административния език на Османската империя или по-късно от австрийското влияние, тя звучи така, сякаш е част от бюрократична ария. И макар почти да е изчезнала от ежедневието ни, още носи в себе си усещането за стари времена с канцеларии, мастила и важни документи.

Това, което най-много ме радва, когато се ровя из такива думи, е, че те разказват истории – на езика, на културата, на времето. Някои са на прага да изчезнат, други се съживяват изведнъж в неочакван контекст. Българският език, колкото и да ни се струва познат, е пълен с малки изненади. И когато си позволим да се загледаме в тях, сякаш надникваме през ключалка към друга епоха, друг свят – чрезвичайно вълнуващ.