Моделството – доста по-трудно, отколкото си мислим
Онзи ден една от намусените съседки в блока – от онези, които попадат в стереотипа на възрастните, кисели стари моми-клюкарки, едва ли не се присмя на това, че едно от съседските „деца“, което вече е жена, е станала модел в Лондон. Това за нея не било професия. Естествено, че не си губих думите да убеждавам тази по-проста жена, но забелязвам, че не само на нея мнението й е такова. А аз съм имал не малко общо с хора, работещи в модния бизнес, и знам, че не всичко е като по филмите – тези момичета наистина имат работа, ангажименти, задължения, отговорности, и поддържането на идеален външен вид е само част от тях.
Наскоро гледах, например, един документален филм с българско момиче-модел в Париж. Една трета от деня й минаваше в градския транспорт на френската столица, за да се придвижи от единия ангажимент на другия, и цял ден трябваше да изглежда по-свежа от пролетно кокиче – за снимки, за репетиции, за модни ревюта, за реклами.
Помня и моя приятелка (с няколко години по-голяма от мен) преди десетина години, която работи в Джей Моделс (преди да затвори), как също тичаше наляво надясно, постоянно търсеше огледало, хапваше само салати, за да поддържа форма, а голяма част от хонорарът й отиваше в козметични продукти, с които трябваше да подчертава и поддържа красотата си.
Не ми харесва и типично българската черта да се завижда и да се омаловажават постиженията на другите. Сигурен съм, че съседското момиче прави най-доброто и дава най-доброто от себе си на сегашната си работа, познавам я. Но няма как да остана безразличен, когато хората говорят глупости.