Не знам, бе, не знам защо точно сега. Отварям тази врата, дето май не съм я отварял от бая време, и ме връща в онова време… не, не точно детството, а някаква миризма, някаква… детска градина. Май не трябваше да я отварям тая врата, де. Сега всички спомени ще се наровят да ми се качат на главата.

Дрънка, вратата, май. Като на стара кола, дето знаеш, че всеки момент ще заседне. Студена е дръжката, ръждясала, де. Сигурно не съм я смазвал от години. Майтап, все едно имам вазелин в къщи. Или WD-40, к’вото там се ползва. Явно съм я отворил веднъж в живота си и съм я забравил. Все пак, отвътре мирише на… мирише на мокет, бе. Зелен, мазен, стар мокет, дето го имаше само в детската градина. И лепило. Он’ва, дето лепихме хартийки. Ама за какво ги лепехме? Май не помня вече. Абе, дреме ми. Важното е, че мирише така.

И почвам да си представям… как се казваше онази там, дето беше с плитките? Илияна ли? Или Ивелина? Абе, к’во значение има. Имаше една, дето винаги плачеше. И една, дето ми ядеше вафлите. Ама аз никога не ѝ се сърдех. Тя ми ядеше вафлите, а аз ѝ гледах как си чопли носа. Баси, честно казано, спомням си само това. Носа. И миризмата. Всичко друго е мъгла. Като снимка от стара лента, дето са я гледали сто пъти.

Така де. Сядам на пода, и май не ми е толкова удобно, колкото си мислех. Студен е подът. Иска ми се да си сложа чорапи. Ама к’ви чорапи, тука съм бос. И почвам да гледам стените. Петна, бе, пълно е с петна. От какво ли са? От боички? От сополи? Абе, к’во значение има. Важното е, че мирише така.

И почвам да се чудя… как ли са сега тия хора? Он’ва с плитките, дето не помня името ѝ. И оная, дето ми ядеше вафлите. И оная, дето си чоплеше носа. Да не са станали министри? Или магистрати? Или, не дай си боже, кметове? Абе, баси, честно казано, дано не са. Ако са, значи всичко е загубено.

И ми хрумва… ей, трябва да си платя тока. Май забравих. И млякото свърши. И хляб няма. И ключовете ми ги няма. К’во стана с тия ключове? Къде ги оставих? Абе, май си забравих шапката и аз. Абе, тоя живот, бе…

Та, к’во да ти разправям. Вратата мирише на детска градина. И ми се плаче. И ми се смее. И ми се спи. И ми се яде вафла. И ми се чуди къде са ми ключовете. И ми се плаща тока. И ми се купува мляко. И ми се… не знам. Май ще си направя едно кафе.