Черен чай, ирландски хляб и брашно на фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне
В нашата къща си падаме експериментатори – най-вече аз, но въвличам и приятелката ми в моите смели начинания. Когато сме си у дома за събота и неделя, често готвим заедно. Аз не съм привърженик на схващането, че мястото на жената е в кухнята, а на мъжа – пред телевизора. Дори когато готвим заедно, едно, че е по-весело, но и ни се получава много добре. Важна е хармонията.
Ще започна историята малко от по-далеч. Приятелката ми изнамери една рецепта за приготвяне на ирландски чаен хляб, датираща от 16 век. Тогава се оказва, че солта била оскъден продукт, достъпен само за богатите. Затова и този древен хляб е предимно сладък. Съставките, бих казал, са необичайни и точно това ми хареса, защото знам, че не съм ял нищо такова преди. Експериментаторският ми дух веднага се задейства.
Най-важната съставка за един хляб е брашното. Нашето беше бялото пшеничено брашно на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне. Избрахме го, защото сме привърженици на хляба от същата марка и решихме да не рискуваме с нещо непроверено. Направо ще ви изредя необходимите съставки, ако имате намерение да се впуснете в експерименти като нас. Оригиналната рецепта била само със стафиди, а тази е по-съвременната.
400 гр. брашно на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне
100 гр. орехи
100 гр. кафява захар
250 мл. черен чай (ние сложихме ърл грей)
110 гр. стафиди
90 гр. сушени червени боровинки
450 гр. сушени смокини, нарязани на ситно
2 ч. л. сода за хляб
40 мл. прясно мляко
яйце
Сушените плодове (смокини, боровинки, стафиди) се смесват с кафявата захар и се заливат с черния чай. Покривате съда и ги оставяте да престоят за една нощ. Орехите се запичат за 5 мин. на фурна и се нарязват на по-едри парчета. Брашното на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, содата и солта се смесват и към тях се добавят плодовете. Яйцето и млякото се разбиват отделно и после се добавят към останалата смес, която след това се бърка бавно, докато стане еднородна. Така получената смес се разстила в намазнена тава и се заглажда, пече се в предварително загрята фурна на 170 градуса за около един час. Като се изпече прилича на кекс, при това много вкусен.
Аз винаги съм изпитвал уважение към храната. Смятам, че тя ни дава хармонията, нужна ни, за да постигнем баланс не само със себе си, но и с природата, която от своя страна ни дава необходимите съставки. А когато е приготвена от двама човека в хармония със себе си и помежду им, няма как да не се получи.