Взех си бира от рафта. Взех си и една бутилка вода. Да, от евтините. Не ми е срам. Срам ме е от хората, които плащат двойна цена за същото съдържание, само защото някой е наел рекламна агенция.

Опашката в магазина се движи бавно, но пък имаш време да наблюдаваш. Пред мен един човек подрежда в количката си продукти, които не са по-хубави от тези в по-семплата опаковка. Просто са по-скъпи. Защо? Защото някой е решил, че това е „премиум“.

Разликата в цената не е голяма – три евро за бира. Но по сметката ми за месец това е вече чист обир. Плащам не за течността, а за гъзарията на чуждото лого. И за усещането, че ако избереш по-скъпото, значи си по-вътре в нещата.

Маркетингът е като евтин фокусник. Разделя течността на две и ти предлага да платиш повече за същата магия. Аз не се хващам. Вземам тази с обикновения етикет. Вкусът е същият, а парите остават при мен.

Три евро не са малко. Можеше да ги дам за едно кафе, за едно билетче за кино или просто да ги заделя. Вместо това ще ги хвърля за гъзария. И това е единствената разлика – хартията.

Така е в целия живот – плащаме за опаковката, а не за съдържанието. И после се чудим защо сме на минус.