Имам един познат, дето като му видиш колата, се чудиш как още се държи на пътя. Тая събота ми се оплака, че новата му гума се рони на паркинга. Отивам да видя, и да – надупчена като швейцарско сирене. Реших, че старите му „Мишлен“-и са били износени, ама явно са били и по-здрави. После се сетих, че и аз сам се набутах със същата схема.

Купих „бюджетна“ гума, защото 80 евро разлика на комплект ми се сториха като далавера. Математиката изглеждаше железничка. Само че реалността е друга. След два монтажа и един деформиран джант, вече ми излезе по-скъпо, отколкото ако бях взел читава гума от началото. Абе, економия, ама да ти треперят коленете на дъжд.

Сметката е проста – ако хубавата гума кара 40 000 километра, а евтината се разпада на 15 000, не само че си загубил парите, ами и времето си по сервизите. Това не е спестяване, ами просто отлагане на разхода. И като си помисля, колко пъти съм се хващал на тоя евтин трик…

Оставих човека с гайковерта да си прави сметката и си тръгнах. В джоба ми още имаше планираните пари, ама в главата ми вече имаше ясна цифра – колко съм загубил от тая „евтина“ гума. И как никога повече няма да се хвана на такава капана.