Швейцария блика от чистота
Ако се интересувате от околна среда, няма да се изненадате, че планетата Земя страда. Болка й причиняваме ние, хората, в стремежа си към успех и домогване до богатства. Хубавото обаче е, че сме се осъзнали и в последните две десетилетия се обединяваме, за да може с общи усилия да се борим със заплахите, грозящи любимата ни природа. Доказателство за това беше Протоколът от Киото, според който държавите, които го приемат, се задължават да намалят емисиите си на парникови газове с определен процент в рамките на периода 2008 – 2012 г. Всяка страна има определена квоти от вредни емисии, които може да продава, ако са и в излишък, на друга, която е изхабила своите.
Да се върнем на думата. Ако се чудите къде може да дишате чист въздух, да пиете чиста вода, да се радвате на почти непокътнато биоразнообразие едновременно, то това е Швейцария. Хората там са напълно удовлетворени от родината си. Екологичната й политика може да се определи като проактивна и ориентирана към постигане на реални резултати. Швейцарците са дълбоко загрижени за опазването на естествените ресурси на страната си и постигат това като обединяват усилията на социалната и икономическата си политика. Международната им позицията им относно околната среда е удивителна, имайки предвид колко малобройна нация са, а именно финансиране на държави с развиващи се икономики и такива в преход.
Швейцария има и твърда позиция относно климатичните промени и тя е, че всички държави, изпускащи емисии от вредни газове, трябва да се ангажират. Страната настоява да се плаща въглероден данък, чрез който да се финансират мерките за адаптация към климатичните промени. Това е уместен пример, че за да има баланс в природата, когато вземеш нещо от нея, трябва да и дадеш друго в замяна. Не е редно да я ограбваш от естествените й блага, без да те е грижа за последствията.