Твоето време е евтино
Отдавна не се интересувам от манията по „продуктивността“ – това постоянно състезание да натъпчеш колкото се може повече задачи в един ден.
Навсякъде ще намериш хора, които ти обясняват как да бъдеш „ефективен“, „успешен“ и „балансиран“. И доста често същите тези хора продават курсове, книги или обучения за това. Защото продуктивността се превърна в бизнес.
А колко всъщност струва твоето време?
Ако започнеш да го гледаш само като нещо, което трябва да „монетизираш“, вече изпускаш най-важното. Времето не е капитал. То е като въздуха – имаш ограничено количество, можеш да го използваш, но не можеш да си произведеш още.
Затова избирай внимателно за какво го даваш. Ако постоянно го разменяш за дребни и ненужни неща, не се изненадвай, когато един ден осъзнаеш, че просто не ти е останало достатъчно.
Примерно — абонамент за услуга, която ползваш веднъж на три месеца. Това е като да си плащаш за тренировки, а после да ходиш само в първите три дни на януари. Излишен разход на кислород. И то не малък. По 10–15 евро тук, по 20–30 там… накрая се събира сума, която спокойно може да ти плати една седмица на море.
Или пък безкрайното скролване. Седиш, прелистваш, гледаш как другите „живеят живота“. И какво печелиш? Нула. Само изгубено време и чувство, че нещо ти липсва. Да не говорим за нервите, които се износват като евтина китайска бормашина.
Истината е проста: твоят живот не е в таблиците с задачи. Времето ти не е за „оптимизация“. То е за това да го изживееш. Да си купиш билет за мача на „Левски“, да се разходиш с приятели, да прочетеш книга, която наистина искаш. Да не правиш неща, които не ти носят кеф.
Затова следващия път, преди да натиснеш „Абонирай се“ или да отвориш безсмислено приложение, попитай се: струва ли си да дам от кислорода си за това? Ако отговорът е „не“, просто натисни „Изход“. Иди навън. Животът е твърде кратък за глупости.
6 Comments
Видях нещо подобно и в едно предаване по bTV, където говореха за прегаряне и как хората се чудят защо не им стига времето. Напълно вярно е, че всички се опитват да ни продават курсове как да „монетизираме“ времето си, а то не е като парите, не можеш просто да работиш още един час. Иначе за мен най-лошото е, когато го даваш на дребни задачи, които не носят нищо, а после се чудиш къде е отишъл денят.
Хареса ми как сравнява времето с кислород — много е вярно, човек не може да си го произведе и си го прахосва за глупости. Аз например имам няколко такива абонамента, за които се сещам само когато дойде фактурата, после пак забравям. Точно излишен разход на кислород, както казва авторът.
Гледах една дама в сутрешен блок, която говореше точно за това – как сме се хванали да гоним продуктивност, все едно имаме още живот. Тя каза, че времето е като джоба с пари – ако все даваш, без да мислиш за какво, един ден ще е празен. Сега и аз гледам да си пазя времето, вместо да се занимавам с неща, които само ми носят още задачи.
Това за „монетизирането на времето“ много ми хареса. От години се чудя защо всички тичат да правят още и още, а аз се отказах от работа и почнах да се занимавам с градината. Истината е, че ми е по-спокойно и парите не са най-важното.
Така е, за съжаление човек винаги се улавя да плаща за глупости. Аз например имам някакъв фитнес абонамент, който ползвам може би два пъти в месеца, ама после ме е яд, че хвърлям пари. Все едно да си купя кисело мляко с 10% масленост, а да го ям само в първата седмица.
Ей, това е точно по мой вкус написано — без излишни украси и с много истина в думите. Хареса ми как каза, че времето е като въздуха, а не като пари — точно така е, никой не ти дава още, ако го прахосаш. Много ме заболя и как обясни, че продуктивността е станала бизнес — всеки втори ти продава нещо, уж за да ти спести време, а всъщност само ти го краде.
Comments are closed.