Денят на лъжата
Аз по принцип не обичам много да се шегувам, а още по-малко да лъжа. За мен лъжата е начин да се измъкнеш от трудна ситуация, но не достоен. По-добре да кажеш истината, колкото и да боли отколкото да си служиш с лъжа. Има една поговорка – „На лъжата краката са къси” и мисля, че е доста правилна, тъй като рано или късно всичко излиза наяве. Нищо не остава скрито покрито, а след това още по-силно причинява болка и мъка. Понякога се налага да изричаме малки лъжи в името на щастието на някой – или т.нар. благородна лъжа. Тоест лъжеш в името на доброто, за да не огорчиш човека срещу теб. Самото словосъчетание е малко противоречиво – хем благородна, хем лъжа. Може ли нещо, което не отговаря на истината и е плод на въображение да бъде наречено доблестно. След като сме я изрекли обаче си казваме – това е благородна лъжа, за негово добро е и се успокояваме по този начин. Не мога да кажа, че никога не съм лъгал, едва ли има такъв човек. Да, но когато това се случи винаги имам угризения на съвестта. Чувствам се лицемер пред човека на когото се е наложило да я кажа. Наближава Деня на шегата и лъжата – Първи Април. На този ден винаги ми е било трудно да измисля нещо по повод деня. В България на този ден хората повече лъжат, отколкото да се шегуват с околните. Вие харесвате ли празника Първи Април?