Май пак се прецаках с тоя месечен. 89 лева. За какво? За правото да гледам прашни дъмбели и да се чувствам виновен, че не ходя. Преди две години си казах, че здравето е инвестиция. И подписах договора. Сега го гледам като данък върху провалените намерения.

Първоначално идеята беше логична. Исках да съм във форма. Да имам енергия. Да живея по-дълго. Повечето хора мислят, че фитнесът е за мускули. Аз го разглеждах като превенция. Като застраховка срещу бъдещи разходи за здраве. Само че сметките ми излязоха грешни. Защото застраховката трябва да се ползва, нали? А аз… не я ползвам.

През януари 2023-та, веднага след подписването, ходех редовно. Дори си бях харесал един треньор. Исках да оптимизирам процеса. Да извлека максимума от инвестицията. Но след месец работата се натовари. Смениха ни проекта. Започнах да работя по 12 часа на ден. И фитнесът отпадна. „Ще наваксам“, мислех си. Е, не наваксах.

Говорих с един познат, който има малък фитнес. Разговорът с него ми отвори очите. 70% от абонаментите, казва, се плащат, но не се използват. Гениален бизнес модел. Създаваш нужда, предлагаш решение, получаваш пари. Независимо дали решението се ползва или не. Все едно да плащаш за Netflix, а да гледаш само трейлъри.

Вземи например моя колега, Иво. Той е запален бегач. Купил си е абонамент за фитнес, но само за да ползва пътеката в дъждовните дни. За него парите са оправдани. Инвестира в комфорт и непрекъсваемост на тренировъчния процес. Друг пример – съседката ми, Мария. Тя ходи на фитнес два пъти седмично от години. Казва, че й е социална мрежа. Намира си приятели, обменя информация. За нея фитнесът е социална инвестиция.

А аз? Аз съм просто клиент, който плаща, за да се чувства зле. Сметнах разходите. 89 лева на месец прави 1068 лева на година. За тези пари мога да си купя хубави маратонки и да тичам в парка. Или да се запиша на курс по плуване. Или просто да ходя пеша до работа. Всичко това е по-логично от това да плащам за неизползвана услуга.

Реших. Отказах абонамента. Загубих 50 лева неустойка. Но спестих 1018 лева. И време. Време, което мога да инвестирам в нещо, което наистина ми носи полза. И сега, вместо да се чувствам виновен, че не ходя на фитнес, се чувствам освободен. И това, за мен, е най-добрата инвестиция.