Живот без джиесем?
Една от моите слабости е телефона ми. Не мога да си представя живота без джиесем. Дори не знам как са живели хората едно време без телефон в джоба си, когато са същестували само домашните телефони, на които могат да те потърсят.
В ерата на масовите комуникации е срамно дори децата да нямат джобни телефони. По мои наблюдения всяко дете има джобен телефон. И трябва да е така, за да може всеки родител да е спокоен и да има връзка с отрочето си. Моето мнение е, че някои родители обаче прекаляват като им купуват телефони за по 1000 лева.
Та относно моя, аз държа да притежава някои характеристики. Например да има хубава камера, за да мога да правя снимки. Тъй като разговарям доста, важно условие е батерията му да издържа повече. Предпочитам да има и различни приложения, които да са ми от полза. Много важно изискване е да поддържа WiFi, защото аз постоянно го ползвам. Много държа и дисплея да е голям, защото харесвам такива джиесеми.
Що се отнася за това как предпочитам да комуникирам – чрез обаждане ли есемес, мисля че по-лесно е да набереш зелената слушалка, отколкото да се затрудняваш да пишеш текст. Има случаи, когато е по-лесно да кажеш нещо на определен човек чрез есемес. На мнение съм обаче, че това е по-срещано явление при тийнейджърите. Когато искат, но не могат да признаят своите терзания с нежния пол. Толкова за сега с моите размисли.