Как аз помагам в екипа ми да съществува синдромът „Не е моя работа“?

Как аз помагам в екипа ми да съществува синдромът „Не е моя работа“?

November 21, 2019 Off By Victory

Първият начин, по който помагате, е като самият вие като мениджър казвате къде наум, къде вербално, – това не е моя работа. Хората прихващат от мениджърите си не само езика, но и цялата им нагласа за работа.

Вторият начин, по който помагате на този проблем да съществува, е като го игнорирате. Възможно е дори и да считате, че не е важно, че някакви дейности са се оказали във вакуум на липса на отговорност и яснота – оставяте ги така, просто да си седят в този вакуум . И така в един момент малката снежна топка на „това не е моя работа“ започва да се превръща в заплашителна лавина, в която репликата „не е моя работа“ започва да се залепя за почти всяко ново нещо, което трябва да се случи.

Третият начин, по който „помагате“ на този проблем да съществува, е като не поощрявате хората, които поемат отговорност за нещата от тази лавина. Те рискуват, понякога успешно, понякога не, но самият акт на поемане на отговорност си заслужава да бъде отчетен и признат като поведение, което оценявате и стимулирате.

Четвъртият начин, по който помагате на този проблем да съществува, е като наказвате публично всички грешки, които са били допуснати при поемане на нови задачи. Вероятно го правите с добри намерения – за да се научат, да видят високите стандарти. Но проблемът е, че го правите по-възможно най-неправилния начин – назидателно, обвиняващо и публично.

Всеки един от начините, по които „помагате“ на този проблем да съществува, е автоматично решение на проблема, ако предприемете мерки срещу собственото си „помагане“.

И все пак, ако чувате репликата „не е моя работа“ в екипите си това може да е добър сигнал. Това може да означава, че хората не се притесняват да казват мненията си, нямат страх от конфликт и са готови за здравословни дебати. Много по-добре е репликата да се спряга вербално по коридорите, отколкото само хората да си я мислят наум и да дават „мръсно да“ на колегите си, но всъщност да не свършват нещата докрай.

В този случаймениджърите изпадат в състояние на плаващи пясъци.

Google+ Comments