Малък пост за малкия човек
Честит Март! Честитя Ви целия месец, тъй като съдържа толкова празници, че едва ли ще имам възможност да правя отделен пост за всеки повод. Моят блог е по-скоро насочен към впечатленията от обществото и от нещата, които ни карат да се възхищаваме или възмущаваме.
Наскоро видях страхотната социална инициатива наречена Little People Project. Тя не е нова, но за мен е откритие. За това днес, в месеца на ГОЛЕМИТЕ хора (Нали чествахме вчера 136 години от Освобождението на страната ни и отдадохме почит на героите от славното миналото. ), ще поговоря за всички нас – Малките. Няма как да не откриете съвременното си лице в някоя от фотосите на Кристофър Бофол. Създавайки проекта за Малкия човек, той казва много повече, отколкото ни се иска да признаем – за нравите, ценностите ни, за вредата от човешката дейност върху природата, но и върху самите нас.
Прекрасната идеята представя множество фотографии на заобикалящата ни среда през по-различна перспектива.
Избрал съм няколко снимки, с цял да покажа не толкова самата идея, колкото нейната всеобхватност. В основата й е съхранена реалността, но създателят е наблегнал на метафората, асоциацията и е заложил на алтернативата на мисленето в цялостната концепция.
Проектът ми харесва, защото развива въображението. Смятам, че в някои от фотосите човек може да открие малките си страхове, както на снимката с пчелата, но и да помисли по нетрадиционен начин за ползите от вещи, за които преди това е мислил едностранно. Тъкмо многопластовостта на гледната точка създава изумителни картини на настоящето и бъдещето.
Вижте няколко снимки от проекта:
