Отдавна не се вълнувам от „продуктивност“. Нали, онова състезание кой ще изстиска повече задачи от денонощието. Всеки ще ти каже как да бъдеш „ефективен“, „успешен“ и „балансиран“. Обикновено тези хора продават курсове за това. Защото в крайна сметка продуктивността е просто бизнес.

Колко струва твоето време? Ако гледаш на него като на нещо, което трябва да се „монетизира“, значи вече си на грешен път. Времето не е капитал. То е кислород. Можеш да го похарчиш, но не можеш да го произведеш. И ако си решил да го дадеш за евтини неща, не се сърди после, че ти свършва.

Примерно — абонамент за услуга, която ползваш веднъж на три месеца. Това е като да си плащаш за тренировки, а после да ходиш само в първите три дни на януари. Излишен разход на кислород. И то не малък. По 10–15 евро тук, по 20–30 там… накрая се събира сума, която спокойно може да ти плати една седмица на море.

Или пък безкрайното скролване. Седиш, прелистваш, гледаш как другите „живеят живота“. И какво печелиш? Нула. Само изгубено време и чувство, че нещо ти липсва. Да не говорим за нервите, които се износват като евтина китайска бормашина.

Истината е проста: твоят живот не е в таблиците с задачи. Времето ти не е за „оптимизация“. То е за това да го изживееш. Да си купиш билет за мача на „Левски“, да се разходиш с приятели, да прочетеш книга, която наистина искаш. Да не правиш неща, които не ти носят кеф.

Затова следващия път, преди да натиснеш „Абонирай се“ или да отвориш безсмислено приложение, попитай се: струва ли си да дам от кислорода си за това? Ако отговорът е „не“, просто натисни „Изход“. Иди навън. Животът е твърде кратък за глупости.