Не мога да оправя всичко, затова няма да оправя нищо

Не мога да оправя всичко, затова няма да оправя нищо

December 11, 2019 Off By Victory

В моменти на голяма натовареност и хаос някои мениджъри са склонни да фантазират за отказване и напускане.

Появява се бинарно мислене, дори и мисли за самосаботиране с изречения от рода на „не мога да оправя всичко, затова няма да оправя нищо“.

Това е естествена защитна реакция, но вместо за отказване, тези моменти са много подходящи за нещо друго -а почивка или за кратка пауза.

Един от лесните начини за излизане от това състояние е първо да се вземе достатъчно време за почивка. След това следва фокусиране само върху това, което непосредствено може да се оправи. И накрая вниманието трябва да се съсредоточи върху останалото.

Така едновременно работата започва да се отмята и в същото време се завръща усещането за контрол върху заобикалящата среда.

Другият лъч на внимание, естествено, е върху хората от екипа. Подкрепата към тях е аналогична – първо почивка, после фокус само върху това, което подлежи на пряк контрол.

Съществува обаче и понятието хаос от свръхдействие.

„В света няма хаос, освен хаоса създаден от нашия ум.“

Представете си, че вместо да изперете пет тениски наведнъж в една пералня, решите да пускате всяка тениска поотделно. Може цял ден да перете тениска след тениска, да сте много заети, да изхабите много енергия, но в края на деня да имат изпрани само пет тениски – с пет цикъла на пералнята вместо с един. Нещо такова се получава и в екипи, в които има нулева толерантност към „бездействието“ на планирането тогава, когато не се свърши „реална“ работа, а само се говори за това, което трябва да бъде свършено. В такива екипи свръхзаетостта, дори и изкуствена, е издигната във вътрешнофирмен култ.

В такава атмосфера хората непрекъснато бързат и закъсняват за някъде, скачат от среща в среща, имат непрекъснато хамстерско сърцебиене. Стряскат се от всеки краен срок и още повече от всяка нова спешност, която може да се окаже по-спешна от настоящата. Паниката и спринтирането между спешните задачи създава илюзия, че се създават големи и важни неща, но в края на деня има само пет изпрани тениски.

Лесно може да разпознаете хаосът от свръхзаетост. По тези сигнали ще разпознаете, че имате хаос от свръх-заетост.:

  • Липса на ясни приоритети
  • Неправилно ресурсно планиране
  • Неподходящи хора на ключови местa

Причините може да са производни на тези или тотално различни, но пълната отговорност за преодоляването на този хаос от свръхдействие е при мениджъра.

Google+ Comments