За избора на подходящо име
И докато съм на детска вълна… Забелязвам, че повечето семейства, които не кръщават децата си по традиция – с името на свекъра и свекървата или на тъста и тъщата, се изправят пред сериозен проблем. Тук ще разгледам някои издънки и ще дам някои мои предложения.
В търсене на оригинално име на бъдещия нов член от семейството не малко са недодяланите скалъпвания. Срещал съм какви ли не фрапантни случаи. Жена, която ме обслужва на гише се казва Горска Пътекова (да се чуди човек дали пък не е била зачената в гората), касиер на мобилен оператор е Ягодка (плод на ягодки?! вярно, че са афродизиак, но… все пак). Мога да дам още примери в тази насока, но ще сменя с чужди имена. Няма да забравя моя преподавателка, кръстена Стилия. Роднина носи името Енрике… (В България. Сериозно?) Имам приятел Дейвид и още един колега от офиса – Денис. Някой ми каза, че думата на турски означавала „море‟… хубаво, ама не сме в Турция! Не че имам нещо против чуждите имена, но ми звучат много не на място в нашите географски ширина. Толкова ли се свършиха славянските.
Трети тип родители искат да кръстят детето си с производни имена – нито чужди, нито наши, компилирани сложни съставни. Резултатът е Хели (като Хелий!?), Боржуана (това от парфюм ли идва, или от цвете?).
Давайки тези примери да не помислите, че подкрепям имена дадени зорлям, да не се обиди някоя баба/дядо – Ганка, Пенка, Спиридон, Харалампи. Не че имам нещо против тези имена, но децата са жестоки и другарче с подобно име непременно ще е обект на подигравки в градина и в начален курс.
Още не съм родител, но според мен името на малкия човек трябва да бъде подбрано с внимание и мисъл за всякакви бъдещи моменти – от подигравки, до подпис, постъпване на работа, развитие на кариера. Как ви звучи инженер Ганчо Иванов, например. На мен смешно и несериозно.
Аз подкрепям типично българските простички имена: Михаил, Димитър, Иван, Стоян; за жена – Маргарита, Цветана, Зорница, Симона. А ето и няколко универсални примери за име – Николай (ще стане в чужбина Ники, Никалъс), по същата логика Антон, Георги, Габриел, а за жени Ана, Мария, Елена и много други.
Страшно много ми допадат и нетипичните имена, но добре подбраните. Според мен тук спокойно могат да се използват прабългарски имена или имена на наши царе – те винаги се приемат добре, никога не са обект на подигравки и придават достойнство. Примерите са много: Симеон, Асен, Борис, Крум, Кубрат, Тервел, И/Ерина, Десислава, Теодора. Наскоро попаднах и на други старобългарски имена, за които не предполагах, че звучат толкова добре. Старобългарски мъжки имена са Тамбер, Небул, Пресиян, Каран. Борил, Стан, Влад и др. Особено ми харесаха женските – Пресияна, Косара, Роксана, Келара (Кали, Калина), Кубра, Бисера, Асмара.
Мисля, че един ден децата ми ще носят подходящи прабългарски имена. Може би Борил и Калина… 🙂