Етикетът не храни
Докато броя стотинките на касата, все по-често се питам дали не плащам за амбалажа. Истината е, че масово го правим. Хващаш една кутия макарони — голяма, шарена, с някакъв измислен италиански благородник на етикета. Цената — двойна. До нея стои скромен пакет, без претенции, в семпла опаковка. Който не търси илюзии, вижда разликата веднага.
Замислих се вчера, докато гледах как жената пред мен се колебаеше между масло с висок „социален статус“ и такова без. Ако изрежа от количката си всички „престижни“ марки, ще спестя около 20 евро на седмица. Не е ли това по-смислен акт на бунт, отколкото да спориш с касиерката? Да откажеш да плащаш за рекламата, която те убеждава, че си по-добър, ако купиш синята опаковка?
Марката не е качество. Тя е наем за рафта и за телевизионния клип. Плащаш за илюзия, че си част от нещо, докато всъщност финансираш дизайнерските студиа и рекламните агенции. Преди търсехме статус. Сега търсим бензин. Преди плащахме за емоция, днес плащаме за оцеляване.
И това е нормално. Поне докато касовата бележка не лъже. Време е да си признаем, че лоялността към марката е скъпа. Прекалено скъпа.
5 Comments
Преди време сравнявах две кутии чай – едната с картинка на планина и цена почти двойна, а другата с обикновен надпис и половин цена. Пробвах и двете, но вкусът им беше почти еднакъв. Тогава реших, че повече няма да плащам за красивата опаковка и рекламата, защото наистина не ям картинките.
Статията ми помогна да си дам сметка, че и аз често плащам за етикета, особено когато става дума за детски храни. Наистина, семплата опаковка често е по-добрият избор и за портфейла, и за здравето. Ще започна да гледам по-внимателно какво има вътре, а не само какво пише отвън.
Майтапът с тези „италиански благородници“ по кутиите ме убива, точно както казва авторът – плащаме си за картинката. Пробвал съм и двата варианта с макароните и освен опаковката, разликата е нула. В крайна сметка, ако искаш да се бунтуваш, започни от супермаркета, там е истинската война.
На мен точно това ми го показаха в едно предаване по телевизията, преди години. Имаше си човек, дето се занимаваше с това и сравняваше една и съща стока, но с различни етикети. Разликата в цената беше шокираща, а вкусът – почти еднакъв. Оттогава гледам повече етикета, отколкото снимките на благородници.
Много ми хареса как описа колебанието на жената пред маслото – веднага си представих себе си в същата ситуация. Точно това с „плащането за рекламата“ ме накара да се замисля колко често самата аз се поддавам на етикета и марката, без дори да проверявам състава. Следващия път, като съм в магазина, ще направя експеримент и ще взема най-обикновените макарони, само за да видя дали наистина има разлика.
Comments are closed.