Не съм от тия, дето вярват, че университетът е някаква броня срещу реалността. В живота няма броня, има само сметки за ток и наем, и те не се плащат с оценки. Като лъв в саваната, човек не пита плячката дали има сертификат, а дали е достатъчно хранлива. Първичният глад за оцеляване не признава титли.

Направих си един скромен одит на изгубеното време. Пресметнах колко часа съм прекарал в лекции, дето не са ми помогнали да разбера как да си платя сметките или как да не ме излъжат на подпис. Излезе сума, достатъчна да издържа една малка фурна за хляб в София. И това не е просто статистика – това е изгубен ресурс. Времето е най-скъпото, което имаме, а образованието често е просто машина за забавяне на неизбежното.

Пазарът не го е грижа за твоята теория по макроикономика. Той иска резултат. Икономическият дарвинизъм е прост – ако не генерираш стойност, отпадаш. Това е желязно правило. Ако системата започне да субсидира некомпетентността с дипломи, тя се саморазрушава.

Наскоро гледах как един „образователен център“ в града се опитваше да продава курсове по управление на риска. Офисът им беше лъскав, презентациите – блестящи, но липсваше най-важното – способността да приложат това, което говорят, в реална ситуация. Когато пазарът се срина, те изчезнаха за седмица. Техният фалит не беше трагедия, а саниране – освободиха място и капитал за хора, които знаят как да работят с реални числа, а не с празни слайдове.

Слабите играчи фалират, защото вярват в илюзии. Те мислят, че дипломата е защитен акт. Но икономиката е безмилостен стратег – тя гледа ликвидността и способността да отговориш на търсенето. Когато някой се провали заради остарели знания, това е просто естествена корекция. Това е процесът на почистване на пазара от шум.

Проблемът е, че обществото ни превръща фалита в морален провал. А той е просто математическа констатация. Ако не можеш да се адаптираш, си излишен елемент. И това е добре. Когато неработещите модели изчезнат, се освобождава енергия за новите. Образованието, което не подготвя за борба, е скъпо хоби за хора, които не искат да поемат отговорност за собствения си успех.

В края на деня остава само едно – реалността не чака да си завършиш обучението. Тя просто идва и проверява дали си полезен, или си поредната разходна позиция, готова за изтриване.